Политическа психология: тема, проблеми, методология и методи

Политическата психология еинтердисциплинарна наука, която е в пресечната точка на социологията, психологията и политическите науки. Тя се развива и разпространява по-широко в САЩ и Канада, а в по-малка степен в европейските страни. В Русия първите произведения се появяват едва в началото на 90-те години на миналия век (Е. Шестопал, А. Юриев, Е. Гантман-Егорова и др.).

Политическата психология има няколко предмета на обучение:

• Психологически компоненти в политическото поведение на човека. Те са в центъра на повечето проучвания.
• Прилагането на психологическото познание в обяснението на политическите феномени.

Но това не е всичко. Политическата психология е млад отрасъл на науката, поради което тя постоянно се допълва от нови изследвания и теоретични разработки. Всеки учен добавя своята визия към интерпретацията на темата.

Политическата психология се занимава с широк кръг от проблеми.

Първо, външната политика. Става въпрос за психологията на мира и войната, тероризма, политическото вземане на решения, етническите и междудържавните конфликти, взаимното възприемане на партньорите в процеса на преговори.

На второ място, тази наука се занимававътрешния политически живот. Става дума за мотивиране на политическото участие на гражданите в институции и движения, дискриминация срещу малцинствата, психология на формиране на политическа идентичност и т.н.

Тази млада наука има специални и специфични проблеми. Става въпрос за:

• макрополитически процеси на различни равнища (национални, регионални и глобални);
• преходни процеси (демократизация, промяна на политическите институции, промяна на идентичността, динамика на общественото мнение);
• процесите в масата и групатаполитическо съзнание, както и поведение (вземане на решения, формиране на нагласи на политическите групи, политически конформизъм, лидерство, конфликти, сътрудничество, масови политически нагласи и т.н.);
• политическо поведение и социализация на всеки гражданин;
• възприемането от гласоподавателите на лидери и избрани представители, техния речник, мислене, идеология и технологии в процеса на вземане на решения.

Методите на политическата психология се ръководятслед това да се получат емпирични данни на различни нива. Но основният акцент е върху изучаването на индивидуалното съзнание и поведение. Беше използвано широко използването на анализ на съдържанието (речи, документи, видео материали), интервюта и фокус групи. Освен това политическата психология в арсенала си има проективни методи, тестове, оценки на експерти и т.н. В процеса на консултиране с клиенти се използват някои психотерапевтични и коригиращи методи.

Отделно е необходимо да се заемем с водещите теоретични парадигми:

Основният е политическият бихейвиоризъм. Неговата основна задача е да изучава различни и специфични форми в политическото поведение. Мислите и чувствата на индивида относно избраните представители, както и положението в света и страната, не се вземат под внимание. Поддръжниците му (Р. Нейми, Д. Истън, Д. Денис и др.) Допринасят значително за изучаването на различни форми на политическо участие, междудържавни и междуетнически конфликти, социализация и т.н.

В допълнение, политическата психология се основававърху развитието на когнитивни или хуманистични тенденции (D. Adelson, L. Colberg, R. Inglehart, S. Renshon и др.). Те са посветени главно на факта, че гражданите мислят за политиката, как лидерите, партиите се възприемат и как масмедиите оказват влияние върху светогледа на човека.

Политическата психология е млада и динамично развиваща се наука.