ФИ Титучев живее в трудно време за Русия. Съзнанието на обществото, преминаващо към ново ниво, създава много безредици, защото отношенията между хората също се променят. Тютчев, като дипломат, не можа да види това. Той обичаше историята и е известно, че в библиотеката му са произведения на Цицерон. Той написа същото стихотворение през 1829-1830.
Изследователите вярват, че стихотворението на Туйчев"Цицерон" е отговорът на поета на юлиската революция във Франция. Той размишляваше много за съдбата на Европа, нейните революционери и за евентуалното унищожаване на културата.
Поемата се отнася до философските текстове. Тя съдържа характеристиките на много жанрове: има елегия, ода и морален апологет. Апологетът е разговор с мъдрец, а в тази поема самият автор се явява като мъдрец, едновременно лиричен герой. Характеристиките на ода са осезаемото пато на говорещия, елегията - мотивът за упадъка на съществуването на човека като индивид.
Темата на Тютчев "Цицерон" показва читателя по сложна тема - живота на човек в решаващ исторически момент.
Първата станция въвежда читателя в реалния святЦицерон, гласът на автора тук говори известните му думи на великия римски: "Станах късно и да се хванат на пътя през нощта на Рим бе!" Той изрази съжаление, че той е роден прекалено късно и славната ера на Римската империя е завършена. Този цитат, взет от работата на Цицерон, одухотворява оратора, разкрива ореола му на стоика. Туйчев изиграва това лично преживяване (в което също е характерно за елегиалните текстове).
"Залезът на звездата е кървав" - с такива метафорични думи лиричният герой влиза в работата. Цицерон е идеологът на Римската империя, а сега той се разпада.
В тази част на стихотворението на Туйчев "Цицерон" се появяват оди, става буйна и тържествена. Тук е мотивът на избора.
Във втората сянка на произведението можете да видите разговор с пиесата на Пушкин "Празник по време на чумата". По този начин поетът в поемата "Цицерон" има романтизъм.
От гледна точка на състава, стихът е разделен на три части: речта на речта, речта на лиричния герой и призива на автора към читателите.
Авторът пише творба с четири кракаизползвайки пръстен и кръст рима. Средствата за художествената експресивност, използвани от поета, са: метафора ("залеза на звездата на кървавото й"), инверсия ("ораторът на Рим", "фаталните минути"). Поетът активно използва епитети и алитериране. Той често прилага думи с висок стил, като "величие", "чаша безсмъртие", "всичко добро".
Ясно е, че в поемата Туйчев "Цицерон"се прави паралел между две важни исторически събития. Поетът вижда в тях една обща нишка - разрушаването на основата на държавата и последвалото разпадане на обществото.
Борбата за власт и интриги се вижда от автораосновните причини за тези тъжни събития, въпреки че той не ги нарича директно. В стихотворението на Туйчев "Цицерон" можете да видите и някои гордост на автора за факта, че той лично преживява един от тези моменти от световната история. Герой, който е виждал такива значими събития, дори се равнява на ненасит. Той може да даде на потомците си едно незабравимо преживяване.
Като истински дипломат, авторът запазва много от мислите си в сърцето си, без да оценява събитието от политическа гледна точка.
Работата беше много важна за наследствотоПоет-философ. Темата за древния римски оратор се използва и в късната лирическа поезия. Мисълта за познаване на истината, проникваща истината чрез унищожение, пронизва много от произведенията на великия поет.
</ p>
