Концепцията за езиковата норма е основната характеристикалитературен език, защото културата на човешката реч се проявява, преди всичко, в неговата коректност. Той обхваща не само една страна на езика, но засяга всички, както за писане, така и за устно слово.
Езиковите норми са правила, основани накойто се използва от определени езици на определен етап от неговото развитие. Това също е обичайно, примерно използване на думи комбинации, изречения и думи в речта.
Съществуват следните езикови норми на руския език:
-Заедно (норми за формиране на нови думи);
- Orpoepic (или норми за произношение);
- Морфологични;
- ортографски;
-leksicheskie;
-sintaksicheskie;
-punktuatsionnye;
-intonatsionnye.
Някои от тях са характерни за два вида реч, а някои са само за устни или само за писмени.
Езиковите норми се формират историческифеномен. Някои от тях се появяват отдавна и остават непроменени досега, докато други - са изчезнали. Някои дори идват в конфликт. Например, немската дума "участник" идва от средно латинската дума, която означава "една, която ще изчезне" и в наши дни се наричат тази, която, напротив, ще дойде на училище. Това означава, че с течение на времето степента на използване на тази дума се е променила.
Orpheopic езикови норми също не са стабилни. Например, назаемната дума "несъстоятелност" е написана преди 18 век като "фалирала". До края на XIX век се използват и двете форми, а след това новата форма на нейното използване се превръща в норма.
Изключете промените и произношението на комбинацията-chn-. Така че обяснителните речници от 1935-1940 г. представляват различни норми от тези, които съществуват сега. Например, с думите "играчка, снек барел", комбинацията -hh беше обявена като "hn", което сега е напълно неприемливо. Някои думи запазиха два варианта: пекарна, прилична.
Морфологичните езикови норми също се променят. Това е добре проследено в примера на крайностите на съществителните на мъжкия пол в множественото и номиналното. Фактът е, че някои имат крайния, а другият - край. Това се дължи на съществуването преди 13-ти век на старорисков език на формата на двойното число, което се използва, когато е необходимо да се посочат два предмета. По този начин бяха получени три варианта на окончанията: нула за съществителни в единствено число, завършване -а за посочване на двама субекта и завършване за посочване на броя на обектите над два. Най-напред краят - запазена в думите, които означават сдвоени предмети: окото, страната и т.н. Постепенно тя почти отмени крайната дума и други думи.
Но живите съществителни в множествено число най-вече са запазили крайните: счетоводители, шофьори, инженери, преподаватели, инспектори и инспектори, но професори.
Понякога е необходимо да се вземе предвид лексикалното значениедуми. Например, думата "учител", което означава "учител" е в именителен множествено число окончанието - аз, както и стойността на "упражнения главата" - в края на ите; думата "списък" (хартия) завършва с S, и "листо" (дърво) - окончание -n.
Многостранните норми показватневероятно богатство на руския език. Но в същото време това създава известни трудности, тъй като става необходимо да се избере от този номер правилният вариант. Това може да бъде направено правилно, само ако характеристиката на всеки вариант е известна, нейното синтактично оцветяване. В резултат на подробно изследване на използването на речници (устно и писмено) на различни варианти от лингвистични учени са създадени специални речници и обяснителни речници, в които са определени езиковите норми, характерни за съвременния литературен език.
</ p>
